Бушуваща какофония,
ентропия по шалвари,
мелодия във агония,

 Срядата бе мой идеал.
Жива вода на кладата ми.
Сто вечност бях извървял,

 Скалпира я пак, нали?
Изискано, много фино.
Изобщо не я боли,

 Тогава щяхме да сме копнеж.
Безсмъртни сини искрици.
Бушуващ диво цъфтеж,

 Мечтае да е огнено огнище.
Ала е просто грандиозно нищо.
Тъй пусто,  Боже мили, е в реала,

 Звезди, планети, съзвездия,
но  те са трохи в безкрая.
 Бог сътворява възмездия,