Светът е Содом и Гомор.
И всичко красиво умира.
А дяволът пак свири сбор,

 Бушуваща какофония,
ентропия по шалвари,
мелодия във агония,

 Срядата бе мой идеал.
Жива вода на кладата ми.
Сто вечност бях извървял,

 Скалпира я пак, нали?
Изискано, много фино.
Изобщо не я боли,

 Тогава щяхме да сме копнеж.
Безсмъртни сини искрици.
Бушуващ диво цъфтеж,