и ходеше със сини тоалети,

а два аборта, някога преминали,

оставиха я цял живот бездетна.

Когато го видя - детето в онкото,

във нея светлината се изприщи,

захапа я със мордата си болката

и гадно, безпощадно я разнищи.

Дари веднага своя костен мозък,

засмя се и целуна небесата,

един студен дъждовен черен облак

разчувства се и напои земята.

Детето не можа да оцелее -

възнесе се, превърна се във чайка,

а донорката срещу нас живее -

една прекрасна стара синя майка.