Постинг
12.12.2019 15:35 -
Вече съм в теб...
Студено ми е, а съм плувнал в пот.
Боли ме всичко, а пък ми е светло.
Вселената се зъби страшно зла,
набива крак и безпощадно хапе,
а ме облива бяла топлина.
Частица съм от онзи странен мъж,
разравящ блатото ти с нежна упоритост,
отхвърлящ догмите ти и пречистващ мрака.
Един от милионите съм аз,
прелитащи стремглаво към безкрая,
приседнал кротко в твойта яйцеклетка.
Пробожда ме космическа тъга,
но земната надежда я разпръсква,
издига ме в небето и ме гали.
Ще бъда скоро с теб - и ми е ведро.
Ще слеем ние своята печал,
ще се подпрем на тъпата си болка,
ще се усмихнем , после ще запеем,
макар и да сме всъщност глухонеми.
...Загиват мойте милиони братя.
Кънти злокобно-черна крепостта.
Повява студ, вихрушки ме изстискват,
а болката ми става нетърпима.
Но зная, че ще победя смъртта -
ще скоча в теб, ще изкрещя гръмовно
и цялото пространство ще настръхне.
Защото ти и аз ще бъдем ние.
Остава още миг, усещам го!
И ето, аз съм вече в теб...
Боли ме всичко, а пък ми е светло.
Вселената се зъби страшно зла,
набива крак и безпощадно хапе,
а ме облива бяла топлина.
Частица съм от онзи странен мъж,
разравящ блатото ти с нежна упоритост,
отхвърлящ догмите ти и пречистващ мрака.
Един от милионите съм аз,
прелитащи стремглаво към безкрая,
приседнал кротко в твойта яйцеклетка.
Пробожда ме космическа тъга,
но земната надежда я разпръсква,
издига ме в небето и ме гали.
Ще бъда скоро с теб - и ми е ведро.
Ще слеем ние своята печал,
ще се подпрем на тъпата си болка,
ще се усмихнем , после ще запеем,
макар и да сме всъщност глухонеми.
...Загиват мойте милиони братя.
Кънти злокобно-черна крепостта.
Повява студ, вихрушки ме изстискват,
а болката ми става нетърпима.
Но зная, че ще победя смъртта -
ще скоча в теб, ще изкрещя гръмовно
и цялото пространство ще настръхне.
Защото ти и аз ще бъдем ние.
Остава още миг, усещам го!
И ето, аз съм вече в теб...
Няма коментари
