и опитва пак да я събуди.

Вече две години ти спи своя сън -

неподвижна, вцепенена и безчувствена.

Дните сменят нощите, но тя

не разбира, не усеща и не проумява,

в своя собствен свят живее тя,

по - красив навярно, по - реален.

Вече не издържах тя да спи,

исках да се върне на земята,

да се вгледам в нейните очи

и да стана мъдър и прекрасен.

С всичката любов на тоя свят

я целунах нежно по устата

и зачаках да се върне тя

и да срещнем двамата зората.

Всичката любов на тоя свят

се оказа недостатъчна за нея -

още е във комата си тя

и във своя собствен свят живее...